История

История

 СУ „Димитър Матевски” е създадено през 1982 г.
Училището притежава отлична материална база:28 класни стаи;9 кабинета по предмети, от които 3 компютърни; библиотека; видеозала; хореографска зала; плувен басейн; физкултурен салон; спортно стрелбище; открити спортни площадки, две от които с изкуствено покритие;функциониращ ученически стол.

      През 2010 г.  на СУ „Димитър Матевски” е извършен цялостен ремонт и пълно саниране на стойност над 2 милиона лева – най-голямата инвестиция в образованието на Пловдив за последните 20 години.

СУ „Димитър Матевски” е базово училище на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” и на АМТИИ (Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство). В него провеждат своята практика студенти от широк кръг специалности. 

       Учителският колектив се състои от над петдесет учители с много висока квалификация: 1 доктор по музикознание; 4 учители с I професионално-квалификационна степен (ПКС) и още няколко учители с II, III, IV и V ПКС.

     Възпитаници на училището ни днес се трудят във всички сектори на националната икономика и духовната сфера, включително като специалисти в страни от ЕС и САЩ.

СУ „Димитър Матевски” е един от пионерите в обучението на слепи деца в реални условия. Опит и традиции училището трупа от 2000 г. насам.

 Екип от отлично подготвени специалисти, включително и владеещи Брайлово писмо, подготвят незрящите деца съвместно със специалистите от Ресурсен център – Пловдив.

  Наши възпитаници са:

– Джовани Чемишанов – призьор на национални и международни състезания по физика;

 –    Богдана Петрова – победител в конкурса „България търси талант”, изпяла новия пловдивски химн;

–    Дарина Иванова – отлична ученичка и пианистка.

Патрон

  Димитър Матевски е роден през 1835 г. в Чирпан. Учи в Стара Загора и учителства в Меричлери. В това село той основава и читалище, фанариотите обаче успяват да го злепоставят пред турската власт и към 1871 г. Матевски е принуден да се пресели в Пловдив, където е назначен за учител в току-що възстановеното училище Св. Троица, към което също открива квартално читалище.

Освен за просветна и обществена дейност намира време и за своите книжовни занимания: започва публицистичния си труд “Гъркоманите” и продължава своята Българска граматика”, начената още в 1853 г., която за жалост остава неиздадена.

            Една от най-интересните страници от биографията на Матевски е свързана с усилията му да запознае своите съграждани с постиженията на световната драматургия. През януари 1876 г. той организира в училището “Св. Троица” представлението на “Геновева” – най-обичаната от нашите възрожденски предци пиеса. Тази му родолюбива дейност получава много висока оценка от съвременниците си: Ив. Гешов пише, че имено Матевски е допринесъл най-много за възраждането на българщината в “най-заглъхналата в гърцизъм махала” на Пловдив.

          В Пловдив Димитър Матевски се запознава с В. Левски. Както свидетелства Ст. Заимов, Апостолът посещава Пловдив през 1869 г. и привлича към делото младежи, между които няколко учители от околните села. Сред тях са: Димитър Матевски, К. Доганов, Антон Книговезеца и др. Малко след това Апостолът е в Чирпан, където отсяда в дома на Г. Данчов и основава местния таен комитет. През следващите година Матевски и Данчов са сред най-дейните хора от организацията. Първият е избран за председател от пловдивския, а вторият – от чирпанския революционен комитет.

             По време на Берлинския конгрес, Матевски е сред инициаторите на народния отпор срещу решенията му. На 16 август 1878 г. в неговия дом се провежда съвещание на български патриоти, които решават, че ако турските войски се върнат, ще им се противопоставят с оръжие. По-късно, съзнавайки необходимостта от главен ръководен център за направляване на обединителното движение в Македония, Тракия и Мизия, Димитър Матевски свиква голямо събрание на румелийските комитети. Умира на 28 октомври 1882 г.

            Със своя живот – всецяло отдаден на отечеството, Димитър Матевски се нарежда сред тези най-видни българи.